На всеки му се случва да има момент в живота си, когато иска да прочете купчина книги, но никога да не намира необходимото време. Сега ще разгледаме поредица техники и принципи как да променим това.

Четенето е умение, което научаваме веднъж и след това го занемаряваме. Като всяко друго умение например готвенето, където научавате нови рецепти, научавате как да подобрявате старите, или като даден спорт – нови тренировки и трикове, така и четенето може да се подобри. Можете да подобрите скоростта с която четете както и качеството на запаметяване. Средно, хората четат 150-250 думи в минутаПродължи да четеш

Представете си, че сте джадай с името Боб. Любовта на живота ви – принцесата Люси – е хваната в капан в горяща сграда и вие бързате да я спасите.
Мислете за Люси като въплъщение на мечтите и стремежите си – тя е вашето най-важно нещо в живота.
За съжаление, преди да можете да я достигнете ви напада армия от stormtroopers. Множество лазерни лъчи са насочени към вас, и ако не успеете да ги убегнете, ще умрете. Можете да мислите за тях като спешни обстоятелства отвличащи вниманието ви от спасяването на принцесата.Продължи да четеш

Зен учител изпуснал кърпичката си на земята. Обърнал се към ученика си и му казал: „Опитай се да я вдигнеш и ми я подай. Опитай!” Ученикът веднага вдигнал кърпичката и я подал на учителя си, но той я изпуснал отново и казал: „Казах, опитай се да ми я подадеш!” Шест пъти учителят изпускал кърпичката и ученика започнал да се чуди какво му убягва.

Тогава неочаквано той осъзнал очевидното. Той му казвал да се опита да вдигне кърпата, но как би могъл да се опита? Или вдигал кърпата или не я вдигал. Нямало друг вариянт. Учителят му казал: „Това е каквото си правел за последните 3 години – опитвал си се да медитираш. Или медитираш или не! Как би могъл просто да опиташ?”

Опитването е устройства. Опитването е трик. Когато не искаме да направим нещо, ние просто опитваме. Когато искаме да направи нещо, ние просто го ПРАВИМ!

Откъс от книгата „Walk without feet“ от Ошо.

English version

Идват и минават разни празници. Разменяме си подаръци. Минава време и тези подаръци се превръщат във вещи, изгубва се споменът, че това е подарък от някого си и се превръща във вещ която се употребява всеки ден, по-радко или просто стои захвърлена някъде в ъгъла на стаята.

Една картичка може да промени това отношение. Картичката може да носи лично съобщение към получателя, може да носи топлина и светлина, може да го накара да се усмихне. По-важното от това, е че картичката може да се сложи навсякъде в стаята – на перваз, на стъклото на някой шкаф или на рафтчето до леглото. Картичката винаги ще си е картичка и винаги ще носи името на човекът подарил я, заедно с неговото уникално послание.Продължи да четеш